Първата детска книга у нас, която дръзва да вплете в

 Първата детска книга у нас, която дръзва да вплете в сюжета си еднополови двойки, към този момент е на пазара. И както нормално, като стане въпрос за половото образование на децата, някои настръхват, други се подсмихват, а най-често гръмват полемики и противодействия - хомосексуалните против бранителите на така наречените обичайни полезности, моралистите против по-свободомислещите, склонните да жонглират с художествената небивалица в името на посланията против тези, които държат всичко да е правилно от научна позиция. В цялото това говорене за „ Мравин и планетата Гора “ къде останаха децата?

Какво споделя книгата?

 Историята е простичка. Човешки крайник е стъпкал мравуняка и останал без дом, Мравин търси друго семейство, което да го одобри. По пътя му оказват помощ Г-ца Бътърфлай и Мис Бръмбарова. Те живеят дружно и всяка от тях е на другата „ другарка по живот “. Има и естествени фамилии - да вземем за пример Калинкови, само че и двама господина, които са черни лебеди и живеят дружно, тъй като се обичат. Всички те са еднообразно положителни в усилието си да намерят кой да обича и да одобри мравчето. Освен, става известно, другият мравуняк, където гледат на него единствено като на старателен деец. Винаги има решение, споделя книгата. И Мравин получава правото да направи своя избор, като одобри да съблюдава правила в обществото, в което ще живее. Историята е с щемпела на издателство „ Колибри “ с поддръжката на фондация „ Сингъл Степ “, която работи за младежи с друга полова ориентировка, и асоциация „ Родители “. Авторът не се е подписал с същинското си име, а с псевдонима Великан Василева.

Какво споделя един бранител?

 Че нервността към „ Мравин и планетата Гора “ е като от мравката да правиш слон. Че има доста по-страшни приказки, с убийства на зли баби ( “Хензел и Гретел ”), изкормен вълк ( “Червената шапчица ”), отнемане на непознат парцел ( “Бременските музиканти ”), отравяне ( “Снежанка ”) и какви ли не още ужасии, които понасяме относително умерено, но когато става въпрос за обич, ставаме изключително мнителни.

 Всичко това не може да се отхвърли, както и другите причини. Например Мравин има дислексия, а ние рядко обясняваме на децата си какво е това и в случай че в книгата грешките му наподобяват симпатични, в учебно заведение се санкционират с подбив. По пътя си дребното мравче среща и незряща къртица, с цел да разбере, че може да се чете и с пръсти.

 Впрочем правилно е да се добави, че към този момент има доста детска литература с шрифта Adys, с който е отпечатана историята на мравчето и който улеснява хората с дислексия. Засегната е дори употребата на детския труд. А най-после са добавени и любопитни обстоятелства за животните отвън литературния свят - да вземем за пример мравките могат да носят товар 50 пъти над личното си тегло. Съгласна съм и с друго достолепие на книгата - у нас не изобилства от детска литература, която приказва за осиновяването. Както и че „ без значение от съществуването или неналичието на права, ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър) фамилиите са факт и децата им са не по-малко българи или по-малко заслужаващи от другите деца “. Обаче ме смущава за какво дамата, която декларира това, показва себе си единствено като учител посредством метода сугестопедия и премълчава, че е съосновател на ЛГБТИ в Пловдив. Не гради ли по този начин облик с полуистини, както прочее и създателят с псевдоним? Защо се крием, до момента в който приказваме намерено? Когато заявяваме позиция, не е ли редно да застанем зад нея с същинската си, а не с „ редактирана “ идентичност? Иначе почтено ли е?

 И не издиша ли тъкмо там и опитът ни за полово обучение - в недомлъвките? Когато усетят, че не им споделяме всичко, децата не губят ли доверие? И когато това стане, не стопират ли да питат възрастните? И не стартират ли да търсят отговорите в интернет? А там сигурно не попадат на благите Мис Бътърфлай и Г-ца Бръмбарова, а виждат много по-брутални неща, да вземем за пример порно.

Няколко аргумента срещу

 Един от хората, които се занимават с книги и прокарват пътя им към децата, не харесва тази, тъй като съгласно него загатва, че в случай че нещо се случва при животните, то е обикновено и за хората. Защото е „ цялостна с грешки, манипулативна и създаваща погрешна визия за животинския свят “. Понеже в природата колорадският бръмбар и миризливката са вредители, които биха се унищожили взаимно, и няма по какъв начин от тяхната обич да се е родила Мис Бръмбарова. Понеже мравките не могат да живеят настрана от стройно проведеното си интелигентно общество. А за лебедите пък науката споделя, че са моногамни - нищо, че нямат изразен сексуален диморфизъм, т.е. разлика сред формата и размера на птиците от двата пола. И тъй като доста учени, представени един по един, настояват, че в животинския свят няма хомосексуализъм, тъй като животните са водени от инстинкта за репродуция, а той най-естествено ги насочва съм другия пол. И в случай че има изключения, те са акт за доказване на превъзходство.

 Добре, няма да спорим с науката кое е присъщо за хората и кое за животните. Но да не забравяме, че „ Мравин и планетата Гора “ е художествена литература, а не теоретичен труд по ентомология.

 И когато се упорства, че „ животинското царство не е мястото, където би трябвало да търсим аналози на човешкия морал “, бих попитала не стъпват ли на тези паралели и други детски книги, че и учебниците и за какво не реагираме тогава? Без, несъмнено, да оборвам престижа на експерта по биоетика Бруто Мария Брути, който също е представен, и съгласно който   “често срещана неточност е някои хора да съпоставят животинските и човешките дейности, все едно сме едно хомогенно цяло… Законите, които дефинират човешкото държание, са от друга природа и те би трябвало да бъдат търсени там, където Бог ги е вписал - в човешката природа “.

 Ако в действителност държим всичко в детските книги да е правилно и допустимо от научна позиция, Карлсон и Мери Попинз ще се приземят вечно. Край на другарството сред Кристофър Робин и Мечо Пух - тъй като в същинския свят момчето би било изядено. Впрочем ще би трябвало да пренапишем, горе-долу, всеки край, който в този момент захаросваме, до момента в който добротопобеди, а след това оставяме хлапетата да се оправят, когато открият, че в живота напълно не е по този начин.

Докато спорят възрастните, какво „ прочете “ едно дете?

 8-годишното момиче, на което дадох книгата, не се смути от нея. Изобщо не обърна внимание на родословното дърво на Мис Бътерфлай. Съжителството на еднополовите двойки одобри като положително другарство. Плениха го прелестните илюстрации на Веселка Велинова. И си спомни за Фердо Мравката и историите за него, разказани от учителката в детската градина преди обедния сън. Същите тези истории, които не откри в книгата, когато я прочете сама. Понеже се оказа, че това са били случки от всекидневието на самите деца, които учителката е преплитала с подвизите на Ферди, с цел да намерят хлапетата поучения за себе си. Да, това също е книга с герои от животинския свят, само че, става известно, че препратките в нея и художествените измислици не нервират с неналичието на научност и с  моралните поучения. Аз персонално не бих потърсила сметка на учителката за какво ги прави, а съм й признателна като майка.

 В последна сметка имам вяра в потребността от книги, които приказват на децата по сложните тематики. Но се колебая дали тази ще доближи до тях, тъй като те самите не доближават до тези пластове, поради които сякаш е основана и за които толкоз спорят възрастните. И излиза, че огромните са я написали, с цел да декларират себе си между тях. И дори това не вършат до дъно. Щеше да е друго, в случай че щерка ми беше попитала за какво живеят дружно двата лебеда, щом са мъже. Тогава щях да мога да приказвам по съответния съгласно мен метод за това, с цел да избегнем това с интернет, за което стана дума към този момент. Тогава тази книга щеше да е значима, просветителна, възпитателна, а освен красива и друга. Но с цел да допре този слой, едно дете би трябвало да има повече знание. А когато го натрупа, към този момент ще е надраснало историята за Мравин. И те отново няма да се срещнат.

 А щом са се разминали, всички останали разногласия са непотребни. Така че мен „ Мравин и планетата Гора “ не ме скандализира и е хубаво, че я има, само че няма да свърши работа във връзка с децата. А единствено ще потопи възрастните във безконечното им опълчване, обременени от опита, вижданията, стандартите и предразсъдъците си.

 А другояче - да, в света има и разнообразни същества, като не е наложително да са безусловно неприятни. Но още сме надалеч от умеенето и културата да го кажем на децата, тъй че да ни схванат. И вместо това отново те ни дават урок - че за тях в действителност няма значение тъкмо какъв си, в случай че си добър. Докато ние, порасналите, не им внушим друго.

Илюстрации на Веселка Велинова от книгата " Мравин и планетата Гора ", изд. Сиела

Инфо: www.marica.bg